Петър Денчев - Писмо от Средиземно море

ПИСМО ОТ СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Спомняш ли си?
От Средиземно море
ти донесох мида колкото
нокътя на твоето кутре.

Отгоре имаше жълто
(най-вече следобед),
лилаво (привечер),
(а сутрин) зелено.
Отвътре нарисувах сърце.

Честно казано
стана малко
разкривено.
(Ако си спомняш)
аз не рисувам добре.

Онзи ден,
(без да съм сигурен -
не беше ли вчера)
я стъпках
(мидичката, колкото
твоето кутре).

Не бях нещастен,
но от сантиментализъм
(и невъзможност да я залепя)
надробих я докрай -
на сол.

Спомняш ли си?
На Средиземно море
(май) бяхме двамата
и солта оставаше в
порите,
ноздрите,
по космите
и косите,
по зърната (своята следа).
Дразнеше (езика) и очите.

Тази мида -
дали не съм я
носил на друга?
На една със зелени
очи или друга с кафяви?
Едва ли има начин
да знаеш, но всичките
бяха с мъничко
гумирано сърце,
тук-там с неравности
от пропадане в искреност
и свалянето на (stone face) маски.

И когато им го кажа -
(следва едно déjà vu)
обиждат се, ей така,
ако ще и чувал да им
нося с миди от Средиземно море.

Всяка от тях,
обаче, гримира се
успешно, дори под
(stone face) маските
си личи къде има
зелено, (драматично)
черно и (artistique) синьо.

Oui, elles ne cessent pas à parler.

Пиша ти това писмо,
за да знаеш, че мида
няма да има, защото е
déjà vu par excellence.

Забравих!
Корабът потъва
(В Средиземно море),
така че и писмо, може би,
няма да има.