* * *
Забравих смеха на сина си.
И първия, и последния му ден.
Забравих шегите му мили:
- Спокойно бе, мамо, ще те
гледам на стари години!
Годините, сине, бавно минават.
Все още обличам шарени рокли
и бели поли.
Над твойте осемнайсет години
камък. И рози... Прости ми.
© Нина Андонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.04.2006, № 4 (77)
Други публикации:
Новият пулс, № 10, 2002.