* * *
Не сме деца. Стига сме се лъгали.
Стига сме играли на любов.
Косите ни са бели, очите потъмнели,
крилатите надежди отдавна отлетели.
Не сме деца да лъжем и тъгуваме.
Миналото - останало зад нас.
Напред - все по-малко светлинка
и няма време даже за сбогуване.
И като деца си стискаме очите -
За да се виждаме красиви
когато си отиваме.
© Нина Андонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.04.2006, № 4 (77)
Други публикации:
Новият пулс, № 10, 2002.