* * *

web

Като лист съм притихнал,
мисълта е изтекла.
Тъй отново съм никой
и живея във всичко:
в това стръкче трева,
в тази капка роса,
в този лъч
пронизал кристала на капката
Аз съм.
Същността ми
е връстница на вечността,
винаги в безпредела,
от безкрай до безкрай.

 

 

© Михаил Кендеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2006, № 3 (76)