УРОКЪТ
За себе си имам попътния час,
обличам си моята светла премяна,
издигам осанка, от слънце огряна
и питам: да чакам ли именно вас?
Във вашия, междуособния спор,
за своите лични изгоди, щом бдите,
то как си помагате вие в бедите
и погледът как ли намира простор?
Раздорите идват, нахлува страхът,
а рана и мъст са онези две власти,
които разломват душите на части
и в тъмно съмнение спира дъхът.
И пак се запитвам за днешния зов,
а духа студеният вятър и духа
и всякаква дума за вяра е куха,
щом някой за пътя си не е готов.
Разсъмва се вече същинският ден
и нека, облечени в светла премяна,
сега на земята от слънце огряна,
да почнем урока за вас и за мен!
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006