ТО, ВРЕМЕТО
Все така реката идва неизвестна,
преминава и далеч отива
с притока на вестите за нас от тук.
Ако се отплесна с крачка неуместна,
по течение без съпротива
може би съм аз и може би съм друг.
Болката си всеки в самота усеща,
че се губи между нас следата,
че не чака гост пред своите врати.
А мигът е наш за земната ни среща
и другар ли ни крепи в бедата,
може би съм аз и може би си ти.
Птиците се възвисяват в небесата,
гладна към гнездо пълзи змията
и сред пустош е опасният развой.
В самолета е летецът с чудесата
и злодей ли дебне по земята,
може би съм аз и може би е кой?
Остарявам вече, мила ми душичко,
тъжно е и туй не е превземка,
единица бях и цвят след цвят са сто.
ВРЕМЕТО е нищо нещо или всичко
и вселена щом е всяка семка,
може би съм аз и може би е ТО.
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006