ТИ
Кучето най-много теб обича,
и добре разбира днешната си грешка.
Знае, че ръката ти е тежка
но не иска то да се спаси от бича,
гледа те с виновните очи
и болезнено квичи, квичи.
Звяр отдавна в питомника няма!-
звярът би рискувал собствената кожа
и преди да го накажеш с ножа
и преди да си разплачеш свойта мама
ти, о, ти с ръмжащия гръклян,
ти би бил със зверски зъб заклан!
Смъртна е плътта, но неизбежно
вечната душа е с животворна жажда
да създава и да се възражда,
тъй, че ти с превъплътяване надлежно
може да си тук ЧОВЕКЬТ днес,
може да си утре жалък ПЕС!
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006