СЛЕДОВАТЕЛ
Подават ми не само хляб, не само днес
и знам, че моят дълг е стъпката ми нова
и знам поне, че се издигам лично аз.
Подлагам се на най-обстоен свой разрез
и трябва да намеря вярната основа
за вдъхновение на по-надежден глас.
По стъпалата се изкачвам не за мед,
а горе често е заключена вратата
и вчера там припадна някакъв човек.
Да кажем примерно, че съм избран за кмет:
дали не бива да накуцвам в суетата,
дали при гняв не бива да съм бързорек?
Довя ме вятър пред блатливата вода
и пак ми шушне-шушне гъстата тръстика
с едно предупреждение съвсем към мен.
И докато са патките на свобода
и докато удавникът за помощ вика,
потъва в тинята помръкналият ден.
Ковчези този дърводелец все кове
и все не полудява в работа такава
за тленните тела и вечните души.
След бягството съм вкъщи, свит на две,
и пак говори сила може би лукава:
пиши, пиши за всичко и се подпиши!
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006