ШИПКА
Ей тази шипка с мен не се размина,
одраска ме така, че да се помни.
Копая камениста твърдина,
денят е дълъг вече за година,
замахвам стръмно с удари преломни
и храстът горко потреперва отстрани.
От криви корените са по-криви,
провират се къде ли не за влага.
На ляв, на десен крак започвам спор
за работливи и за заядливи
и знам, че пак за моята облага
дори листец премествам в моя двор.
Съседе мой, все гледаш да отстъпя,
тресе ме собствената моя сила
да откопая моята душа.
Дано случайно уж да сме на пътя
и щом небето е за мен закрила,
от нищо няма да се задуша!
На своя нрав се мъча да надвия
и днес, съседе мой, като копая,
лопатата се чисти от ръжда.
Не слушам вече тия и ония
и шипката навярно най-накрая
ще разцъфти на нашата межда.
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006