СБОГОМ
Не бива без време да тръгна,
а плевел да дебне цветята.
Да можеше мъката днес да изтръгна
и поглед да рейна за миг към полята!
И нека дори след година
да има такава представа,
че не надалече от тук ще замина
и още, все още нали ми остава:
да хлопна отново вратата,
вода да налея шумливо,
да питам отново за днешната дата
и пак да припомним за време щастливо,
а пламне ли свещ на погача
ще трепнат докоснати чаши
и може сълза да напира в клепача,
но никой не бива от туй да се плаши...
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006