КАМЪКЪТ
Подтичвам, бързам и от ярост ще се пръсна,
дори припира вихърът да ми помага
и знай, че няма да намериш тук заслон.
Готов съм вече мъката ми да е кръстна
и знай, че теб съвсем не гоня за облага
и знай, че има власт едничкият закон!
Като змия в жарава ти се вий с надежда
и пак частично се признавай за виновен,
та някой милозливо пак да ти прости!
Но съдията днес така се разпорежда
че да възпира може би порок вековен
и точно днес да си наказан тъкмо ти.
Ох, камъкът и мен препъна за насмешка
и тъй на безразличния човек прилича,
че върху него се пренася моят бяс!
Ох, камъкът за своя и за чужда грешка
на бой издържа, не признава, не отрича
и рев рева: за съд съм и самият аз!
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006