ДЪРВОТО МИ КАЗА
И идва, идва ПРОЛЕТТА все пак
и вейва, вейва нежният южняк!
От пъпките ми пламва цвят до цвят
и самотата свърши вече, свърши.
И ти за днешния си празник в тоя свят
от мене вейка цъфнала откърши.
Разбира всеки: ЛЯТО е сега,
но тази напаст - жега до кога?
Едва до сянката ми се добра,
отдъхна, но защо си като кука
и с нож изрязваш букви в моята кора
и листите ми брулиш тук от скука?
Несетно прошумяват дни след дни
забравят се и рани, и злини.
И в ЕСЕНТА за теб е моят плод,
но клонка не отчепвай, както лани,
и нека минем тъй взаимния живот,
че би подал и догодина длани!
И ето ме дърво с отрязан клон,
съвсем против природния закон.
Аз ЗИМЕ съм почти без сетива,
но знам, че съвестта ти е на пост и
за огрев ме насичай, щом с дърва
ще стопляш своя дом и мили гости!
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006