СРЕБЪРНО ЗАВРЪЩАНЕ

web

Защо тревожиш дните ми, момиче,
и търсиш невъзможен кръстопът?
Момчетата от моя край обричат
годините си сребърни на Скът.
Че във вълшебното си огледало
целува белезите ни без страх
и в детството, на някой бряг заспало,
събужда най-щастливия ни смях.
Недей докосва дните ми, момиче,
в темели сянката ми Скът вгради.
По моста бял завръщане да тича
и мъдрост бързея да посребри.

© Йоло Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2006, № 3 (76)