ПРИЯТЕЛИ

web

От клонака доподскача
до прозореца Кълвача.
И задрънка: "Чук, чук, чук.
Мили дядо, пак съм тук."

Той пък си урока знае,
не е келнер да се мае?!
Порция трошици в миг
ще закуси: Чик-чирик!

Шареното хвърковато
пък му смига хитровато.
Сетне с клюнче барабан,
сякаш че помете там.

Литна после към клонака
телеграфно да изтрака:
"В целия ни материк
няма дядо по-велик.

Мъжка дума аз му давам,
всеки ден да проверявам.
Ако нявга се успи
да го будя във зори!"

 

 

© Йоло Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2007, № 8 (93)