ЛЮБОПИТНОТО НОСЛЕ
Колко много то обича
вредом да наднича...
ту из всички чекмеджета
сутрин ще зашета,
ту изтърси на дивана
чантата на мама.
По бюфета се катери
сладко да намери,
в плетката на баба Мира
после се навира.
Ала вечер към небето
взира се нослето,
ех, кога ли там с ракета
волно ще зашета.
© Йоло Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2007, № 8 (93)