ДРУЖБА

web

Синя, синя като птичка,
аз съм вече ученичка.
Радват ми се татко, мама,
че съм станала голяма.

Махат куклите ръчички,
зайко маха със ушички.
Баба костенурка кима:
ученичка тука има.

Ала мечо тъжно рече:
Тя ще ни забрави вече.
Буквичките щом засрича,
само книжки ще обича.

Ех, приятели любими,
даже и след сто години,
с вас ще пея и ще тичам,
все така ще ви обичам.

 

 

© Йоло Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2007, № 8 (93)