ЗАРЕЗАН

web | Полюшвана от вятъра мишена

Нагиздени като за луда селска сватба,
мъжете вдигат бъклици до гордото небе!
Нарамил ледената февруарска брадва,
препуска вятърът езическите си коне.

И свирят гайдите, поляти с диво вино!
Кънти земята, вие се хоро като венец!
Започва с песен най-необяснимата магия,
създадена от глината на земния творец.

Прегърнали колене, като пред венчило,
мъжете режат беззащитните лози.
Лозите плачат... И сълзите им красиво
потъват в буците на черните бразди.

И пъпките на майките, веднъж родили,
отсичат грубо развеселените мъже,
защото знаят, че да има бъчви-чудо
са нужни ножици в безмилостни ръце.

Защото знаят - само плачещите рани
подпалват огъня неукротим на любовта!
И днес пълзят под празнични камбани,
да могат утре да не преклонят глава.

1983

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006