СОЛАРИ

web | Полюшвана от вятъра мишена

Заровени до кръста в жаравата на юли,
соларите димяха под белия престол.
Приличаха на мравки, с гумени цървули,
пълзящи в маранята на хълмовете сол.

По сребърните дрипи на ризите солени
се стичаха спектрално вълни аерозол.
Соларите с лопати, красиво оцветени,
въртяха небесата над хълмовете сол.

Избухваха вихрушки, топяха се кристали!
И гларуси пропадаха от ореол на ореол!
Тръстиковите шапки на бедните солари
венчаваха с прослава хълмовете сол.

И люспите на рани - вечната награда -
се ронеха в простора под нокти на сокол.
Соларите ритмично, с езическа балада,
танцуваха в жаравата на хълмовете сол.

Лопатите-комети преплитаха опашки
над солниците мирни с космичен произвол.
Нищожни като мравки. И дрипави, и прашни,
соларите потъваха под хълмовете сол.

1983, Поморие

 

 

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006