САМО ЗА АПОСТОЛИ

web | Полюшвана от вятъра мишена

1.

Усещам - някой ми копае гроба.
Поти се. Риза хвърля през нощта.
Превърта мънички очи с тревога.
Заплашват го светулки и листа.

Разбира се, не се учудвам много.
Безсмъртни няма. Аз също ще умра.
Не знам кога. Но може да е скоро...
Полезно е да имам всичко под ръка.

И съм готов, но само ми е свидно
за мъките на бедния гробокопач.
Горкият. Самонаказва се активно -
отшелник в този еретичен свят.

През тази нощ той можеше да люби
след чаша вино хубава жена.
На карти - да печели или губи.
Или поне да се наспи в нощта.

О, боже! Помогни да свърши скоро
на гробокопача нощното тегло!
За мен два метра са ужасно много.
И прав да ме заровят - все ми е едно.

2.

Духът на Юда броди по земята,
вселил се в образ на човек.
Работи тихо. Дават му заплата.
Спокойно чака на пазара ред.

Навел очи, оглежда търпеливо
подметките на всеки непознат.
За нечий грях - готов учтиво
пред мравка да превие врат.

В потайна доба - маска сваля.
С езика на "доброто" си перо -
гризе, оплюва, черни, каля...
И праща той писмо подир писмо.

И ако някой иска да опази
скрижалите на божия закон,
веднага услужливо Юда ще извади
от джоба си троянски кон.

И тихо! За сребро не говорете!
Среброто е върховния му бог.
Апостоли! Добре си помислете,
когато ви целуват със любов!

1984

 

 

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006