МИШЕНА

web | Полюшвана от вятъра мишена

Нагоре.
Все нагоре.
Забил ръце във неизвестното,
изкачвам яростния връх на песента.

Незнайни кости, вплетени в скалите като корени,
на прах се стапят и в очите ми димят.

Пълзя нагоре. Като леден червей.
Отчайващо самотен. Чужд и непознат.
В душата ми са зейнали страхотни бездни,
в които гине
крехкият ми свят.

със писък в тъмното се скрива
последният ми срам и гол като сълза
от мрака - люлката на боговете - прося милост,
протягам жадните си длани,
протягам ги за глътка светлина.

И тъжно светва
в сляпата стихия
безименната песен на щурче.
Чиста. Вечна. И неповторима.
Единствена без врагове.

Не знам дали там - горе -
до нозете на щурчето ще достигна.
Ще се намери кой да ме простреля.

Все пак нагоре още две ръце ще вдигна.
И две очи - да се прицелят.

И тъй живея - полюшвана от вятъра мишена.

1985

 

 

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006