ЦИГАНСКИ РОМАНС

web | Полюшвана от вятъра мишена

I.

Давай вино! Давай, давай, старо куче -
вейка е животът, утре ще се счупи.
Златото е в гроба, любовта - магия.
Ето шепа огън, кръчмата - пали я!
Сол сложи във джоба, песен - във душата,
качвай се на коня - догони съдбата.
Стреляй по орлите, спи върху тревата -
младостта е извор, старостта е блато.
Давай вино! Давай, давай, старо куче.

II.

Хубава си, хубава си, Бог да те убие!
Хубава си - друг от твойта хубост пие.
Дето стъпиш - стрък трева пониква.
Дето стъпиш - коленича за молитва.
Гръм да падне - свят да се затрие.
Гръм да падне - да останем ние.
Яхнали конете и с коси развени
песни да си пеем, да крадем засмени
земните богатства - огън и наслади!
Туй ще ни остане. Докато сме млади.

1981

 

 

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006