БРАНЕ НА МОМИНИ СЪЛЗИ

web | Полюшвана от вятъра мишена

Сред мрака буренясал, над старите гробове,
витаеха душите на грозде и пелин.
От кръстовете гнили зелените огньове
потъваха в божура без пукот и без дим.

Красивите съзвездия с блестящи вощеници
с печал всевечна бдяха над дивия покой.
Трептяха трепетлики. Просветваха искрици -
светулчици се любеха под листи от шибой.

Защо ли се вълнувам, къде ли съм забързал,
щом в края всичко свършва пред зейналия трап?
И ялов да остана, и сладък плод да вържа,
нима ще взема нещо от тоя страшен свят?

Под глината червива, под бурени и мравки,
светът ще вземе всичко, което ми е дал.
И пак ще има репей, ще има незабравки,
и пак ще има някой пред кръстовете спрял.

Окаяна е, Боже, съдбата на човека!...
Единствен той тъгува, докато стане прах.
И няма да узнае дали пръстта е лека
под момините сълзи, които си набрах.

1981

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006