БАРБА АНАСТАСИЙ

web | Полюшвана от вятъра мишена

I.

Седнали край масата
върху чувалите с хрущяща сол
спорим за жени, медузи и мотори.
Капитанът кърпи древния си панталон,
гризе мустаци, канапа плюнчи, яростно мърмори.

Свършила поредната си обиколка,
тръгва пак паницата с памида.
Всеки пие
глътката на земната си болка.
Болката от тъмното извира.

Август е.
Пасаж от сребърен сафрид
свети разпилян между звездите.
Вятърът е легнал под капинов лист,
сънува нещо и насън въздиша...

II.

Барба Анастасий,
гърбавият дявол,
каза, че в кратунка е доил
мляко от делфин - за попара,
сутрин, докато още сладко спим.

Лъже ли?
Бог лъжеца да накаже!
Гърбицата му в котел да разтопи!
Котешка искра в очите го предаде.
Добре, че нямаше котел
на огъня да ври...

А Барба Анастасий
устната хармоничка извади.
Никела изтри с ръкава на ръждивото си яке.
Сгърби се като подкова
барба Анастасий,
не се разбира дали свири, дали плаче.

III.

Тръгва пак паницата с памида.
Капчици по гъстите бради се стичат.
С резен хляб към печената риба
месецът зад клоните наднича.

Ритнал кривата губерка и канапа,
капитанът хърка,
режисира утрешния риболов.
Панталонът с незакърпената рана
е знаме, захвърлено след тържество.

Свети само устната хармоничка
в шепите на Барба Анастасий.
Бяс ли носи той в душата си?
Кой го знае?
Нито свири, нито плаче.

1982

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006