ПРИЯТЕЛЮ
За тебе бях разтворената книга,
парчето шоколад във края на деня
и нощното кафе, което сутринта настига
със непокорни мисли, погнали съня.
Аз бях зад вълнолома пристан,
за теб отворен в бури и в мъгли,
в душата си ти дадох писта -
да виждаш път, когато те боли!
Но времето, май, книгата затвори,
и нощното кафе позагорча,
през пистата на двама фантазьори
тайфун през юли профуча.
Сега си ближем раните страхотни,
разчекнати, мечтите ни кървят;
приятелю, във дните ни сиротни
пусни душата си във общия ни свят.
Вратата ми в съня не подминавай,
усмихвай се понякога в нощта,
защото много трудно ще забравя
че бях ти кротък пристан във света.
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.03.2006
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Евелина Ламбрева. Скок към слънцето. Варна: Издателство "Книгата",
2006.