Евелина Ламбрева - Постмодерен град

ПОСТМОДЕРЕН ГРАД

В него не трептят липи,
наместо дъжд прозвънват джиесеми,
отдавна е прогонен Бог от този рай
на банкомати и на манекени.

Подобно стар, осиротял баща
по улиците времето залита,
край него като с призрачни длета
часовници дълбаят из гърдите.

Изкъртват всяко чувство в такт
със звуците на крякащи ай-поди,
да си човечен тук, е смъртен грях;
а да обичаш, значи да си болен...

И в този постмодерен град
като че вика, за да ни събуди
несретникът, понесъл жълт плакат,
на който пише: "Всички тук сме луди...!"