ВЕЧЕР
През открехнатата ми врата
като котка промъква се здрачът.
Маслинена вечер отпуска снага
и поляга в скута на хълма.
Звънват в тревите безсънни щурци,
звезди и светулки танцуват.
От своите мисли, една по една,
свалям тежките дрехи на думите.
Плахо пръсти протягат мечти,
от които ухае на дюли.
И ми се иска светът да заспи,
когато отново се влюбвам...
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Евелина Ламбрева. Между Матерхорн и Шипка. Варна: LiterNet, 2007.