ЛУНАТА...
...Око на кос, с което проглежда нощта,
когато се събуждам.
...Паничка за сълзите ми,
прелели, никому ненужни.
...Зачатък на следващото слънце, което ще измисли сърцето,
за да не бъде само във вселената...
...Сребърен грош, подхвърлен ми над хълма,
за да си купя с него билет за отвъдното.
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Евелина Ламбрева. Между Матерхорн и Шипка. Варна: LiterNet, 2007.