ХРАМ
Изпращам залезите като гости,
набързо тръгнали от моята трапеза.
По стълбите в душата ми остават нощите,
а аз съм ничия сред цялата Вселена.
Олтар е сякаш тишината,
когато болката пали свещица,
разбрала, че всяка раздяла е храм,
от който човекът излиза пречистен.
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Евелина Ламбрева. Между Матерхорн и Шипка. Варна: LiterNet, 2007.