ЧОВЕКЪТ С ПАПАГАЛА
На рамо с един папагал той се скита
из улици пусти, сковани в мъгли.
На някого сякаш усмихва се скрито,
макар в душата му дъжд да вали.
Дали му разказва виц папагалът,
или на ухото му песен реди?
Светът му изглежда толкова малък,
но сякаш побрал е всички беди.
Човечецът, в своята птица заслушан,
не вижда, не чува, не гъква дори,
когато до него, учтив и бездушен,
животът с поглед на сфинкс го кори...
Да имам един папагал ми се иска,
на рамо да нося зелена мечта,
когато студеният ден ме притиска,
с виц или с песен да срещам света...
© Евелина Ламбрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Евелина Ламбрева. Между Матерхорн и Шипка. Варна: LiterNet, 2007.