Евелина Ламбрева - Бяла смърт

БЯЛА СМЪРТ

Прогоня ли от себе си
пчели, щурци, кълвачи и звезди,
полегнали в уханните ми длани,
изсуша ли лудите реки,
от които пият на завръщане конете ми - мечтания,
ако скъсам струна от дъждовните си арфи,
накарам ли ветрищата във мен да млъкнат
и бреговете ми да онемеят,
ще ме засипе бездиханна зима.
В бялата си смърт ще чувам как

капчуците

люлеят

пролетни

камбани.

И ще се питам
аз ли съм, или съм сън,
сънуван
в някакво
несбъднато
отвъдно