Дванайсет.
Натрапчив като пукнатина,
часовникът поглъща пространството.
Кристалните пантофки
всъщност
изглеждат безкомпромисно бетонени.
Пулсират по окаляните улици.
Дванайсет.
Тук сградите са някак колосални.
И локвите са някак колосални.
А крачките отекват в суеверното.
Дванайсет.
Прогорено в сетивата
и в портмантото,
тегнещо от грим.
Дванайсет.
На прозореца -
гарвани.
И тикви вместо сънища
на паркинга.
© Елица Мавродинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.04.2006, № 4 (77)