Ваше Въображение
ТРЕТА СЦЕНА
Албена Димова
Измишльотините се промъкват тихо в стаята на Фантазията. Те са се преоблекли по невъобразим и комичен начин. Тик-Так им прави знаци да останат до вратата. Нейно Въображение седи в огромен фотьойл и гледа телевизия.
Тик-Так: Имате посещение, Ваше Заплеснато Въображение. Дали пък няма да благоволите да изключите за малко телевизора.
Фантазията: Нали ти обясних, че телевизорът е последен модел и не може да се изключва. Няма такова копче “изключ”. Има само “включ”. Нали ти обясних.
Тик-Так: Но Ваше Болно Въображение гледа вече 6 денонощия без прекъсване.
Фантазията: Ами това е от телевизора. Щом не може да спре, трябва да го гледам. Нали затова е направен.
Тик-Так: А дали не е възможно Ваше Непоправимо Въображение поне за малко да се откъсне от това идиотско занимание, за да види кой е дошъл?
Фантазията: В никакъв случай! Започва любимата ми реклама.
Тик-Так: Гледате я за 365-ти път, Ваше Умопомрачение!
Точно затова ми е любима. А ти, вместо да ми броиш и отмерваш, иди да купиш от тези кремвирши.
Влиза Туп-Туп с въображаем поднос.
Туп-Туп: Обядът, Ваше Гладно Въображение!
Приближава тържествено към Фантазията и пада.
Измишльотините: Пак разсипа обяда, Туп-Туп!
Колко си несръчен!
Голяма смешка си!
Заради теб Нейно Въображение по три пъти на ден остава гладна.
Разкажи й какво имаше за ядене!
Туп-Туп (смутено): Мисля, че беше таратор...
Фантазията: Не искам този измислен обяд. Не мога нищо да си представя вече. Дори проста овесена каша не си представям. Искам кремвирши и гроздова. Поне знам как изглеждат. Извикайте Чистота да изчисти просташкия таратор!
Туп -Туп: Носех и кюфтенца... Ваше...
Фантазията: Млъкни! Веднага си събирай кюфтенцата! Чистота! Чистота!
Тик-Так: Имате по-важно посещение, Ваше Нервно Въображение. Министърът на здравословното безгрижие настоява спешно да Ви прегледа.
Фантазията: Какъв министър? Никога не съм имала министри.
Тик-Так: Току-що ги произведоха. Съвсем пресни и непознати.
Фантазията (обръща се и вижда едно от съществата, което се е дегизирало с всички лекарски атрибути): Това е моето най-глупаво чувство на жалост!
Министърът: Не ме разобличавайте толкова бързо, ваше Неизчерпаемо Въображение! Изстискайте поне една капчица фантазия.
Тик-Так: Припознали сте се, Ваше Объркано Въображение! Това не е Вашето глупаво чувство. Само малко прилича.
Фантазията: Ама страшно прилича!
Министърът: Изстискайте още малко въображение и ще видите, че не съм аз.
Фантазията: Млъкни и кажи бързо какво искаш! Прекъсна ми рекламата.
Министърът: Спешно се налага да измеря благотворното ви сияние, Ваше Въображение. Както е известно, телевизорът излъчва пагубна светлина, която Ви облъчва и поврежда способността Ви да измисляте. Продължителното гледане на телевизия ви прави малка и незабележима. Ако не се откъснете от това вредно занимание, съвсем скоро ще престанем да Ви забелязваме. Безкрайно и завинаги!
Измишльотините: Можем да Ви настъпим, без да искаме.
Може да Ви изтупаме навън с покривките.
Можем и да ви изядем, без да разберем.
Фантазията: Аз не съм за ядене. Как ще ме изядете?
Измишльотините: О-о, като нищо!
Ако не виждаме сиянието Ви, ще Ви помислим за нищо и...
И като нищо ще Ви изядем.
Фантазията (към Министъра): Ти да не си дошъл да ме плашиш?
Министърът: Съвсем не! Искам да кажа не съвсем.
Фантазията: Колко засукано се изразяваш! Нали искаше да мериш... Какво беше?... А! Сериалът започва.
Министърът: Разсейвате се, Ваше Въображение. Искам да измеря сияйната Ви температура.
Фантазията: Температура? С какво ще я измериш като нямам никаква температура.
Министърът: Специално за Вас е изобретен нов уред.
Фантазията: Да не е пак нещо измислено и наужким?
Министърът: Абсолютно истински е, но не работи...
Фантазията: Щом не работи, не е истински!
Министърът: Не работи като обикновените уреди, защото се нарича приказен фантазмоболестомер.
Фантазията: О! Като водомер ли?
Министърът: Като водомер, но без вода.
Фантазията: Значи с електричество!
Министърът: Колко сте изобретателна, Ваше Въображение! Само че той работи с приказки. Донесете изобретението, моля!
Измишльотините докарват някаква невъобразима самоделка.
Фантазията (гледа изумена уреда): С какви приказки работи? С празни приказки или със сладки приказки?
Министърът: С всякакви приказки!
Фантазията: О-о, не, не! Не искам да ми мерят приказките, по-добре да изгледам тази серия. После има състезание и реклами за...
Министърът: Успокойте се! Само за малко и пак ще си гледате. Не към телевизора! Сега гледайте към тавана... Съсредоточете се и ми кажете какво знаете за "Червената шапчица"!
Фантазията: О-о! Колко болезнено неочаквано... Като инжекция... Ами-и... Сещам се за зелената си шапка, а червената? Чистота прибра всички летни шапки, но къде са... Не знам.
Министърът: Още малко се съсредоточете и гледайте в тавана. Моля Ви, не въртете така очи. Няма кой да Ви подскаже. Вдишайте... Издишайте... Червената шапчица.
Фантазията: Ами-и... Не знам... Скоро не съм я виждала. Може да са я изяли молците.
Измишльотините се смеят и плачат.
Министърът: Лошо. Увредена памет. Минус три градуса.
Фантазията: Питай друго тогава.
Министърът: Да Ви е останало в главата нещо за златната ябълка?
Фантазията: О-о, да, да! Това е сорт ябълки, които се берат само нощем от въоръжени лица на групи по трима. Може да са братя.
Измишльотините: Топло, топло!
Горещо!
Министърът: Така, така. Обнадежден съм заради братята.
Фантазията: Ако обаче не са кръвни братя, са си чистокръвни крадци.
Министърът: Минус пет градуса.
Измишльотините: Ще повреди уреда.
Колко е зле!
Много е забавно. Как се е объркала.
Министърът: И последен въпрос. Вълшебната лампа на а-а-а... на кого?
Фантазията: Как на кого?
Министърът: На кого е вълшебната лампа?
Фантазията: Моя е. Нали я купих с телевизора. И тя е последен модел. Има специално електронно устройство. За да светне, трябва да бъде улучена с чехъл или друг твърд предмет. Ужасно е трудно да я запалите, ако в стаята е тъмно. Нужни са специални тренировки със затворени очи. Ако пък я улучите и тя не светне, значи сте я счупили.
Министърът: О-о-о! Минус десет градуса!
Измишльотините: Не я питай повече!
Ще развали всички приказки!
Министърът: То и уредът май се развали. Градусите му свършиха. Така-а. Ще Ви предпиша специално лекарство.
Влиза Туп-Туп с въображаемия си поднос.
Туп-Туп: Лекарството, Ваше Съвсем Избледняло Сияние.
Фантазията: Какво е това лекарство?
Министърът: Невиждано и нечувано.
Фантазията: Такова лекарство няма. Не съм му виждала рекламата.
Туп-Туп: Още не е влязло в производство.
Фантазията: Пие ли се?
Министърът: Не, просто се взима.
Фантазията: Откъде се взима?
Туп-Туп приближава с подноса и пада.
Фантазията: О, как отвратително мирише. Добре, че го разля.
Министърът: Но то беше наужким, Ваше Въображение.
Фантазията: Тогава откъде идва миризмата?
Измишльотините: От телевизора!
Рекламират бира.
Фантазията: Телевизорът не мирише.
Измишльотините: Мирише и още как!
Сега като пуснат рекламата против хлебарки и ще Ви отровят!
Запушете си носа!
И онези неща за отпушване на тоалетни като пуснат...
И бебешките пелени.
И мръсните чорапи.
И наплесканите блузки.
И лошите новини.
И ураганите.
И убийствата.
И войните!
Такава смрад!
Министърът: Трябва Ви чист въздух и никакви лоши миризми! Предписвам да изключите телевизора.
Фантазията: Но той няма “изключ”.
Измишльотините: Нали е електронен. Може би се изключва от удар с твърд предмет.
Я да пробваме не е ли вълшебен като лампата.
Фантазията: Ще го счупите!
Измишльотините: Само да пробваме!
Замерят телевизора с каквото им попадне. Настава суматоха. Телевизорът спира.
Измишльотините: Видяхте ли?
Вълшебен е!
Спря завинаги!
Фантазията: Ами сега? Какво ще правя?
© Албена Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2006
Албена Димова. Ваше Въображение. Варна: LiterNet, 2006