Ваше Въображение
ВТОРА СЦЕНА
Албена Димова
В една от стаите на къщата горкичките измишльотини бурно се карат. Чуват се всевъзможни възклицания и упреци.
Влиза Тик-Так.
Тик-Так: Престанете! Прекалявате! Защо непрекъснато се карате?
Измишльотините: Изнервени сме!
Чак ни се плаче!
Чак ни се смее!
Тик-Так: Всички сте малки, затова ме слушайте! Моментът е крайно неподходящ.
Измишльотините: Толкова по-зле!
Толкова по-добре!
Тик-Так: Усмирете се за малко! Искам да се чува само шумът от часовника.
Измишльотините: Не е възможно.
Добре де, мълчим...
Тик-Так: Нейно Болно Въображение се влошава с всяко тиктакане.
Измишльотините: О-о-о!
Натъжаваш ни!
Разсмиваш ни!
Тик-Так: Влошава се толкова бързо, че сиянието й е намаляло до... до почти никаква видимост. Направо до невидимост. Съвсем скоро може да угасне безкрайно и окончателно.
Измишльотините: Толкова ли е зле?
Тя ще се оправи.
Тик-Так: Може и да не се оправи. Толкова е зле, че почти нищо не помни, нищо не си представя. Не прави никакви неочаквани гримаси и физиономии. Говори малко и някак прекалено разбираемо.
Измишльотините: Искаш да кажеш ясно?
Тик-Так: Съвсем просто.
Измишльотините: Искаш да кажеш свързано?
Искаш да кажеш гладко?
Тик-Так: Говори абсолютно отвратително. Като всички. Дори обижда.
Измишльотините се тюхкат и възбудено реагират.
Тик-Так: Най-тревожно от всичко е, че Нейно Капризно Сияние се е отдала на едно извънредно странно занимание.
Измишльотините: Да не си гризе ноктите?
Да не се налива с вода от хладилника?
Да не събира карти и салфетки?
Да не рисува мравки?
Да не би да плаче без причина?
Да не се скъсва от смях?
Тик-Так: Много по-лошо! Нейно Бедно Въображение Фантазията гледа телевизия... Вече 6 денонощия без прекъсване.
Измишльотините: О-о-о!
Какво нещастие!
Гледа телевизия?
Колко обидно за всички ни!
Тик-Так: Ако не измислите нещо велико, нещо задружно, Сиянието й ще се стопи и ще потънем в непроницаем мрак. Само вие можете да й помогнете! Измисляйте бързо как!
Измишльотините: Да я сложим под карантина за едра шарка.
Да спуснем черно знаме - всички да разберат.
Нито черно, нито бяло. Не се предаваме.
Да й измислим лекарство.
Да я помолим да престане.
Да измислим нещо страшно и да я уплашим.
Опасно е да я плашим. След това ще заеква.
Може и тикове да получи.
Тик-Так: Бързо, бързо. Измисляйте спешно, без да се карате. Аз ще проверя какво е последното й състояние.
Тик-Так излиза. Измишльотините остават в напрегнато мълчание и слушат тиктакането му.
Измишльотините: А-а, ето, започна да избързва!
Прескочи, прескочи едно “тик”.
Много объркващо тиктака.
Щом Тик-Так е така притеснен, значи Нейно Въображение наистина се влошава с всяко тиктакане.
Трябва бързо да се напрегнем и да измислим каквото и да е.
Ами ако състоянието й е безнадеждно?
Разбира се, че е безнадеждно. Тъкмо затова трябва страшно да се напрегнем и да измисляме.
Но Нейно Въображение вече не търпи нищо измислено. Не иска приказки, не иска сънища, не иска призраци и видения, не иска вълшебства. Нали забрани всички измислици.
Тя и нас май ни забрани.
Тогава да се преправим.
Нали веднага ще ни разпознае.
Ако добре се преправим, няма да ни разпознае веднага и ще имаме повече време да измислим как да я спасим.
Чуйте! Няма никакво време. Тик-Так вече цъка без нито една пауза. Всеки момент ще се взриви...
Това не е Тик-Так. Това е шумът от прахосмукачката на чистачката. Приближава! Сега ще се разрази.
Крийте се!
Измишльотините не успяват да се скрият... Влиза Чистота с прахосмукачка. Тя цялата е в парцали за прах, пера за паяжини, препарати и пръскалки. Едва се движи, но говори толкова бързо, че се задъхва и хълца.
Чистота: Ето къде сте били! Малки, досадни, домашни нашественици!
Измишльотините: Защо оскърбяваш чувствата на Нейно Въображение?
Чистота: А вие защо бездействате тук? Нали ви казах какво да правите?
Измишльотините: Тъкмо се опитвахме да си спомним.
О-о, не ни дърпай така! Боли ...
Чистота: Мързеливци! Като ви видя да се наговаряте и кълчотите, веднага ми се приисква да пусна прахосмукачката и да ви прибера, където ви е мястото.
Измишльотините: Не ни изхвърляй с боклука.
Не ни избърсвай с прахта.
Чистота: Стройте се тук! Каква задача ви дадох преди малко?
Измишльотините: Беше нещо скучно.
Веднага го забравихме.
Чистота: Веднага си спомнете или ви затварям в шкафа!
Измишльотините: Беше...
Какво беше?
Да вземем клечки за уши и да почистим листата на всички теменужки по первазите.
Чистота: Правилно сте забравили.
Измишльотините: Ама нали си спомнихме!
Чистота: А защо не го правите?
Измишльотините: Мразим клечките за уши!
Мразим и теменужките!
Чистота: Я какви смелчаци!
Измишльотините: Освен това си измислихме по-важна задача.
Чистота: Така ли? Да я чуя!
Измишльотините: Нейно Въображение все повече се влошава и...
Чистота: Нейно Въображение... хм, Госпожата каза да ви затворя в най-високия шкаф, защото много шумите и й пречите да гледа телевизия.
Измишльотините: Колко подло!
Колко жестоко!
Не ни затваряй, Чистота!
Ще изчистим теменужките.
И бодлите на кактусите ще подострим.
Ще изпълняваме всичко, което поискаш.
Ще те наричаме с гръцкото ти име.
Чистота: С какво име?
Измишльотините: Хигиена!
Чистота: Хм, Хигиена. Гръцко ли е наистина?
Измишльотините: Олимпийско!
Чистота: Хм, Хигиена. Не е лошо!
Измишльотините: Ще ти направим и гръцки паспорт. Да можеш да чистиш и в чужбина.
Чистота: О, не е лошо, не е лошо. В чужбина...
Измишльотините: Ще ти измислим и един богат мъж - никога да не се връщаш тук.
Чистота: Не е лошо. Направо е хубаво.
Измишльотините: То-олкова богат, че никога да не чистиш.
Чистота: Да не чистя? Ах, вие, безделници! Че какво ще правя тогава? Веднага да ви видя с клечките за уши! Малки мошеници и тарикати! Да не чистя! Какво ми измислили, за да не работят и те. Последна прошка. Последна! Само още една грешка и оставате без прошка.
Излиза.
Измишльотините: И-и, ако ни беше затворила в шкафа?
Отървахме се!
Сега какво?
Измисляйте! Бързо!
Кой каквото хване!
Не ме дърпай за ухото!
Настъпваш ме!
© Албена Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2006
Албена Димова. Ваше Въображение. Варна: LiterNet, 2006