УМОТВОРЕНИЯ
Васил Тоновски
Хегелът ми проработи
*
Ако духът е кост, душата е кръв и секрети, а тялото - месо и сланина... Триединство в четирите посоки между земята и небето - това е квинта; защото има и време, и вечност. Която (не) се отплаща.
*
Песента свърши, щурците слизат от струните на лятото.
*
Време ли е за картечния огън на съня?!...
*
Не всеки читател е, Дон Кихоте, на мястото си.
*
Небето не падна на земята, ами облаците на главата ми.
*
Способностите на Духа привикват към подчинение.
*
Добрата душа блуждае без понятие.
*
Юнаци-знаци набиват основи, ще градим цивилизация. Толерантни като победители в лингвистични тропици.
Предназначението на поезията
*
Съвест за сетивата; душата е медия.
*
Поемата, която поглъщам с пълни шепи, и се давя, за един миг, от щастие, но насаме, без всякаква лудост, с лекота…
По Велики пости
*
Ако е възможно, нека не ме отмине тази бутилка от тъмното пиво на небето; с пяната на автоматизма и записките под етикета.
*
Тъгата и радостта не са противоположни, те са като базата и надстройката за марксистите или като Стария и Новия завет за християните.
Хиляди послания
*
Сподавен шепот от гърлото на бутилка, знам, два-три пръста прах, после стихове. Амбалажът не носи хиляди послания.
© Васил Тоновски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.06.2013, № 6 (163)