АЗ НЕ СЪМ ПОЕТ...
Аз не съм поет, за да владея
умовете, нито вятърът, възседнал
плетения стол, напред-назад,
ми е приятел.
От листите ми се повдига -
сякаш буквояди в мислите ми
търсят книга за оплождане
на други буквояди
в черновата на сплъстената,
оплюта от мухите книга.
Аз не съм поет, за да мърморя
за тревата, за прищевките й
да избива по фасадите,
олющени от бурите,
нито имам да добавя за това дърво,
за тази улица или дъжда,
отнасящ меланхолията вечер,
и когато се завръща с тишината
под ръка след кратко скитане.
Аз не съм поет, по-просто,
не отричам, нитo пък някога,
преди, когато, казват, детството е
в адския излишък.
А после в старостта как бъдещето
се оттича. В празното на времето,
което липсва.
Не съм поет сега, когато -
радостен в откритието си -
сричам.
© Васил Тоновски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2011, № 6 (139)
Други публикации:
Васил Тоновски. Мошеница тъга. Варна, 2010.