ИЗПАРЯВАМ СЕ
Изпарявам се, страхувам се
да го кажа, но аз се изпарявам.
Въздухът ме понася на срички,
сякаш мъртво дихание.
И не остава нищо
освен тази теглилка,
и това пътуване...
Към думите на себе си,
в които ще се приземявам,
пак...
В които ще се п р и з е м я в а м...
Стра ху вам се да го ка жа,
но се из пар я вам
Такова е усещането,
когато мисията ти е провалена.
Моята отдавна е провалена,
защото в играта
няма достъп за мен.
Crack-ът липсва,
няма patch на БГ,
а магазинът
е затворил в девет.
Нощта, казват, дълга е
и няма да се виждаме.
Пък и пет пари не давам -
за някакви игри.
Не че през деня е различно,
но това е амфора.
Метафора е друго,
проверих в речника
Нали важното е
да се чуваме,
- Чуваш ли ме?
Да се смея
или да плача?
Когато гледам новини,
ми се иска да ги преглътна,
когато гледам теб,
не искам нищо.
И това е странно,
защото е нощ,
която няма скоро
да свърши.
Струва ми се,
че се изпарявам...
Знам, че вали...
Някъде
Ти сигурно
не ме чуваш,
а аз се из па ря вам
© Васил Тоновски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2011, № 6 (139)
Други публикации:
Васил Тоновски. Мошеница тъга. Варна, 2010.