КОГАТО Я НАРЕЧЕ НАТАЛИЯ
през онова лято Калуд носеше тъмни очила караше трабант и си въобразяваше
разни работи през август по-конкретно на 26-ти в 16 часа и пет минути пътуваше
нанякъде тогава я видя на тротоара
и я покани във колата си
заведе я далече при скалите
и заедно заслизаха надолу
и стъпваха по стихове
защото бе постлано с тях навсякъде
морето бе постлано
и въздухът преливаше от стихове
и двамата потъваха във стихове
и стиховете бяха пясъкът
небето бяха
то затваряше очите си
и свечеряваше лирично
и чайките които рецитираха
високо на скалите
и непрекъснато повтаряха:
"трябва да съществува едно момиче..." -
през онова лято Калуд пътуваше нанякъде въобразяваше си разни работи носеше
тъмни очила вероятно да не вижда че тя не е на тротоара на 26-ти август в 16
часа и пет минути - когато я нарече с името Наталия и мислено довършваше стихотворението
на Петко Братинов -
"трябва да съществува едно момиче
като бяла спасителна свещ..."
© Вера Балева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2007
Вера Балева. "Резенче ябълка" или една история за Наталия и Калуд
в 29 стихотворения. Варна: LiterNet, 2007