* * *
...ОТ ЗВЕЗДНИЯ ЗВЪН
Спят дървесата отвън, а вкъщи - децата.
Аз между тях съм някъде... или не съм...
Пиша с лъч преломен, с лъч от луната.
И вдъхновена от звън, от звездния звън.
Нощта се стопи над листа ми - небето оголи.
И няма следа от луна, от лъчи, от звезди.
В стена съм вградена сякаш от Майстор Маноли.
Децата ми спят и не знаят... Животът лети.
Царева ливада, 1996 г.
© Таня Танасова-Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2016, № 7 (200)