Росица Борковски - Пране на ръка

ПРАНЕ НА РЪКА

Жена съм и пера -
на ръка.
Така се случва - понякога.
Докато търкам,
слушам на ръцете ми
мрънкането -
нямало ли перални машини и
каква е тая простотия
в началото на 21-ви век
на ръка да се пере.

После ръцете ми простират -
очите, от които се отцеждат сълзи,
до тях защипват устата, косата
и така нататък...

Накрая ръцете ми викат
Запада на слънцето и
Изтока на вятъра -
да ме изсушат
в четирите ми посоки и
навътре,
преди всичко отвътре.

Август 2006