ПИН КОД

web

Тя пристъпва.
Плавно.
Гальовно.
Под прикритието на
улични светлосенки
и невидими улични музиканти.

Покрита с облаци неутралност.

Виждам я -
бяла.
Ослепително бяла.
Продължително плавна.
Продължително гальовна.
Непрестанна.

Спира се.
Влиза в сладкарницата
и си купува мляко с ориз.

Вкусва.

Това е нейният личен time out.
Бих отсякъл: ПИН код.

Вкусвам.
Виждам я -

млечна,
кротка,
лекоатлетична,
многосрична.

Достатъчно
я виждам.

Разводнявам се.

По кожата ми вече никнат
оризови полета...

© Петър Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Петър Петров. Лукчета. София, 2010.