Петър Петров - На път за дома

НА ПЪТ ЗА ДОМА

докато пътуваш
с мотрисата на метрото
на метри под земята на града
млада жена срещу теб
е вперила жадно очи
в някакъв документ

онзи мъж там
държи малък пакет
облепен плътно с жълто тиксо

дамата в ъгъла
се е скрила зад слънчевите си очила
настръхнала от режещите гласове
на влюбената двойка до нея

таткото с бебешката количка отсреща
се чуди как да приспи дъщеря си
която не спира да плаче
от мъчителни колики

студентката с лекции в ръката
се суети защото не знае
на коя точно спирка
трябва да слезе

полицаят
се прави на бдителен
и опипва с поглед излизащите
и влизащите пътници в метрото

на път към дома
момиче с дълги коси
и къси светлосини панталони
върви с минути по петите ти

сякаш ти е хвърлила око
сякаш ти е хвърлила око

възрастни мъж и жена
приседнали на пейка пред блока
ръкомахат бурно и общуват без думи
заради повредените си слухови апаратчета

а стихотворението
което излиза изпод пръстите ти
няма търпение да бъде дописано

от някого другиго
за някого другиго

събирало цял ден в шепи
неотгатнати хора-гатанки

буди почуда
пази си отговорите

и държи очите ти отворени на четири
и държи очите ти отворени на четири