Петя Караколева - Залез-Изгрев

ЗАЛЕЗ-ИЗГРЕВ

Петя Караколева

Когато сенките пораснат и скочат - скок! - на планината, за да засенчат небесата, тогава в залезни палати, на трон със злато изрисуван, започва Слънчо да пирува.

Надига чаша, а във нея - сироп от вишни червенее. Глът - глътва глътка, две разлива, а с три си ризата залива.

- Ей, бързо ми подайте гума, петното да изтрия! - дума.

Подават гума - облак малък, и той със него трие, трие, ала петното се не трие...

- На залез ще съм все изцапан - тогава си поплаква скришно и залезът е с цвят на вишни.

Но идва нощ със звездно чело и прави чудо-чудесия, не чудо, а добра магия.

Във лунното легенче жълто на Слънчо ризата изпира и да изсъхне я простира, а после гледа, уж е прана, но тук-там пак се розовее - на цвят е ризата съвсем - подобна на цъфтящ бадем.

- Така я искам! Дай я тука! - облича Слънчо свойта риза и виждаш ли - зората слиза, зора - бадемов цвят се пука.