Петя Караколева

web

Пролетта седеше на зелена възглавничка от мъх и държеше въдица. Същата като тия, с които се лови риба, само че имаше жълта кукичка накрая и Пролетта ловеше не риба, а цветя. Заметна въдицата и хоп, измъкна на бял свят кокиче. Заметна пак въдицата и хоп, още едно кокиче. Не щеш ли, жълтата кукичка се откъсна и остана на едно цвете. То вече не беше кокиче, а жълт минзухар.

Тогава пролетта каза на дърветата, че е време да се преоблекат и щом ги видя в зелени рокли, напъха в джобовете им гнезда птичи песни.

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2005, № 11 (72)