ОРЕХОВОТО ЧОВЕЧЕ
Петя Караколева
На
най-долното клонче на коледното дърво имало орех, увит в златен станиол, в ореха
имало столче, а на столчето седяло Ореховото човече и много искало да излезе
навън, за да се радва на голямата кафява Коледа - човечето било кафяво, всичко
в ореха било кафяво и то си мислело, че и навън всичко е кафяво. Дори Коледата.
Но искало да излезе и заради Ореховото момиченце, с което расли заедно и с което
си обещали да посрещнат голямата кафява Коледа също заедно. И изведнъж се досетило,
че ако счупи златния орех точно срещу Бъдни вечер, това клонче няма да е красиво
и децата няма да се радват. Въздъхнало и решило да остане, където е.
А Ореховото момиченце се изкатерило чак на върха на елхата, както се били уговорили, и зачакало. Когато никой не дошъл, продължило да чака, защото ореховите момиченца можели да се катерят нагоре по елхата сами, но да слизат сами, не можели - трябвало приятел да върви до тях.
Стъмнило се, празникът започнал, запалили бенгалски огън и Ореховото момиченце, като не знаело какво друго да прави, взело да лови искрите и да ги подрежда по игличките на елхата. Едно дете казало, че тази елха е красива от горе до долу - от бенгалския огън, който не гаснел, до златния орех на най-долното клонче... Сутринта същото дете свалило златния орех, махнало му станиола и го счупило. Тогава отвътре изскочило Ореховото човече и невидяно и нечуто хукнало към върха на елхата - за него и за Ореховото момиченце Коледата едва сега започвала.
© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2005, № 12 (73)
Други публикации:
Петя Караколева. Коледни приказки. София: П. К. Яворов, 1991.