Петя Караколева - В най-тъмната нощ

В НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Петя Караколева

"Ту-тууу..." - свирна дълга свирка, "Трррааак" - изтрака слънчев влак, от следобедната спирка се качи поуморен преваляващият Ден.

- Бързо идвай, че заминах! - той подвикна на Нощта, тя побърза и забрави половината неща.

Нощен хлад, дори звездите, Млечен път и месец жълт си останаха горките във чувалите от мрак - там, на къщния й праг.

Нощ безлунна и беззвездна над земята сънна слезна и със глас на черно цвете тя ни рече:

- Спете... Спете...

- Ах, каква е непрогледна! - ахна Котето и баааммм, в нещо блъсна се и седна, поседя и помълча, друго коте изфуча:

- Фу, какво си непохватно! Гледай накъде вървиш! Щеше ужким без да искаш, някой крак да ми строшиш!

- Как да гледам...?

- Леле-мале! Хем голям и хем неук! Та когато те погалят по ушенцето дори, не присветват ли искри?

- Светват...

- Тъй. Да не избягат, бързо клепките спусни, дръж ги там и ще ти светят и във нощи, и във дни...

- Кооо... Разбрах! - Кокошка сива чу ги, всичко тя разбра и разбърза се щастлива да опита да хвърчи със затворени очи.

Даже рокля не облече, по пижама се зарече да отлитне тъй далеко...

- Кооо... Настъпих нещо меко...

- Кой така ме е заблъскал? Кой ме тъпче със крака? Смачка гребена ми лъскав! Да си сложиш очила! - плясна Петльо със крила.

После скара й се строго:

- Повече не ща бели! Марш в гнездото и не ставай чак до първите петли!

Спали цял ден в тревни люлки - както всеки летен ден, - чипоносите светулки се събраха за игри по поля и по гори.

Каза някаква Светулка:

- Колко тъмно е навън... Нещо страшно ще се случи, невидяно и насън...

- Нищо страшно! - каза друга. - Хайде, кой ще гони пръв?

Над равнец и теменуга, и над всичките цветя рой светулки полетя.

Мигом случи се белята: катастрофи сто в цветята и хиляда на завоя, там - в нивята с ръж и соя.

- Стига! Моля ви, поспрете! - викна Горският кълвач. - Я мигачи си сложете! Че дори автомобил без мигач не би завил!

Те си сложиха мигачи, мигнаха със тях: миг-миг...

Пък и поздрав размениха на светулков си език.