Николай Атанасов - Най-сините ние

НАЙ-СИНИТЕ НИЕ

На Георги Рупчев

Утре, в двадесет и пет часа,
от другата страна на вселената,
прегръщайки вместо небето мене,
тайно изкрещя:

"Озоновата дупка се затвори,
океаните се излекуваха,
Нострадамус просто не е бил в час,
че ние с теб искаме да се обичаме."

И още:

"Забрави озоновата дупка, Апокалипсиса,
заразените водни източници, възпалили света,
Павел, вечните клевети на Левит,
бавните конвулсии на съвестта

и ела -
ще се преродим в делфини,
ще освободим небето,
ще бъдем сини, по-сини, най-сини,
ние, по-ние, най-ние,
където не ни принуждават
да се крием..."

Ще отговоря:

"До дъното на сълзите ти,
със свръхестествена сила
обичам те."
И още:
"Непреодолимо е.
Остави ме.
Сега съм заоблачен и не ми се разсъмва.
Сега проливно,
уморено и
тихо
валя."

Други публикации:
Николай Атанасов. Ябълка. София: Свободно поетическо общество, 1999 (вариант).