Николай Атанасов - Мъртвеят немите уста

МЪРТВЕЯТ НЕМИТЕ УСТА
(Центон от стихове на Николай Лилиев*)

Ний блуждаем далечни, изгубени,
среди рой самолъжи,
напразно в живота сме влюбени,
градът е глух за нашите мечти.

В часът на безпощадната измама
мъртвеят немите уста,
връхлетяват ни тъмни страдания
в безсърдечния кръг на скръбта.

Нечути заглъхват молбите,
отронени в мрака без глас,
а вихром времето отлита,
зловещо поглежда към нас.

Градът не ще приеме любовта ни
и свойта вечна тайна ще мълчи.
На хора тъмни и незнайни
желанията мъртви с бледни устни целуни!

И безнадеждно скъпи мъртъвци,
незвани и нечакани!
Пред тях се слагат траурни венци
и тия сълзи неизплакани.

* Центон е поетическа форма, която събира в колаж отделни стихове от различни автори, за да ги постави в нов контекст. В този текст са събрани стихове само от един автор - Николай Лилиев - и са от следните негови творби: "Погасва споменът далече...", "Пред очите ни гаснат сияния...", "Съмна в сънните градини...", "И слънцето в предвечния си плам...", "Смири, душа, размирната си скръб...", "Като далечен спомен гаснат...", "И наший блян...", "Отровна мисъл ме похити...", "Пламват нежни, пламват бели...", "Те не говорят моите очи...", "Все тия болни светлини...".