МЕСАРНИЦАТА
Месарницата е пълна
с живот по празниците.
Крясъкът на прелитащите
деца разпръсва навалицата
в недоволно ръмжене. Едва го усещам
как приближава. Хаотичният галоп
на очите спира с повелителното му
кимване - начало на уморен ритуал,
който всеки път ни завлича
с нова настойчивост. Готов съм
да му простя за празния поглед
и за тромавата самоувереност,
стига да ме подчини с уменията
на вулгарните си ръце
и с изкуството на унижението.
Отлагаме празника на поражението ми
до вечерта. Клуб "Спартакус" е претъпкан
с оголена плът, поклащаща се вяло,
отпусната над студените парапети,
безжизнена под стъклените маси.
Няма го. Поглеждам нагоре, от балкона
луминисцентните лампи ни запечатват
в рентгенова снимка -
тълпа от изгубени духове.
Намирам го, притаен встрани,
празните му очи заковани
в танцуващата плячка. Изнемощял и сам
изоставям тълпата. Подушва движението ми,
втурва се в студената нощ и пропадам
в спасителната тежест на трупа му.
Протичат нетърпеливо драскотините,
разкъсва се в прегръдка шията
и укротява челюстта му.
Плътта се впива безутешно в зъбите,
ревящите слабини го приласкават
и задушават с любов.
Кръвта се изплъзва последна
в преситеното му мълчание. После
копнежът изсъхва и се оголва
в изоставен скелет.
© Николай Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.09.2005, № 9 (70)
Други публикации:
Николай Атанасов. Органични форми. София: Алтера, 2007.