Людмила Христова - Хайку

ХАЙКУ - 2

web

Отново есен.
Летят по хълмовете
сенки на ята.

Нашарена от циганското лято
планината -
пола на скитница.

Падна старият навес.
Из двора -
мокри кокошки.

Вятърът отнесе
шапките на жълъдите.
Есенен поклон.

Есента подпали
чергата на планината.
Бързат облаците.

Безмълвно поле.
Всички пътища
водят към небето

Рано застудя.
Не ги е грижа свраките -
топли и фракът.

Сенките
на оголелите дървета -
така крехки.

Нежно разсъблича
гората вятърът -
любовна нощ.

Горят
есенните стърнища -
сажди по луната

Патици
в облачното небе.
Всичко идва и си отива.