Людмила Христова - Хайку

ХАЙКУ - 1

web

Ранна утрин.
Още е сива
пролетната гора.

В мъгла -
белите дървета.
Плуват във въздуха листа.

Събуден,
вятърът отнесе
поляната с глухарчета.

Няма сянка
под чадърчетата
на глухарчетата.

В пламъка на изгрева
като восък се топи
луната.

Летен зной.
И пътят се бави
под дърветата.

Бабината къща -
избледняла и в спомена.
Само мирисът на розите е същият.

По прозореца
проскърцва клон -
люлка на врабец.

Късна есен.
Пръстта попива
сенки на ята.

В боровата гора -
дълбоки сенки.
Удавиха се плахите лъчи.

Слънцето се отърка
в скалите.
Червенее снегът.

Селцето потъна в нощта.
В небето - само един
светъл прозорец.

Разперват
сенките криле.
Котка на покрива.